автор: sekirata

"Спри ма, како!
Имам нещо да ти кажа,
няма да те лъжа.
Много път те чака,
тегне ти душата.
Зла магия имаш,
ще я разваля.
Ама ха!
Дай ми сега,
некоя пара! "
С тези бисери - слова
спря ме циганка една,
на улицата през деня.
Иска да ми вземе,
очилата, чантата.
Казвам и че в църква
ще се изповядам,
а тя ми нарежда
на нея да повярвам.
Уж не вярва в Бог,
през църквата засяда
и към чантата ръце протяга.
Да се бия с нея
хич не става.
Интелекта мой
това не позволява.
Да крещя и викам
пак не става.
Тя не чува!
Ни приема,
ни предава!
GSM-ма вадя,
казвам й -
"Ще набера
166 сега!"
Бяга и кълне
и няма срам поне
от малкото цигле,
което с нея води.
Смутена, възмутена
в църквата аз влизам,
свещичка паля
и почвам да се моля.
На душата моя
давам воля!