автор: rosy88

аз помня
сляпото отдаване
на диви пориви
на чувства
затъмнили слънцето
тревоги алчни
на парещата плът
земята я разцепваше диханието
отвътре до небето
бели острови
и много ненаситни разтояния
запълнени
до свършек със жадуване

аз зная

да очаквам непредвидени събития
такива дето в думите ги няма
молитвите да ги събирам в танц
и в себе си да се прибирам, ненамерена
когато ме притисне самотата
тогава всички други
стават мои
а истината я изригват шепите
научени в мълчание да искат
това ,което винаги са имали

аз мога

да ти дам вода
от онзи кладенец
да пиеш
в пустинята го изкопах
на ветровете пленница
до другата земя тунел бездънен
във твоя свят да вляза
ненадейно
защото там от пантивек ме чакат

(това от мен не можеш да го скриеш)

аз виждам

как се взираш да откриеш
дали те помня, дали още тръпна
дали те гледам и с какви очаквания
танцуват огледалните прашинки
сред чуждите тела - нелепо цялостни
каква е истината
за сълзите ни
от нощите остават дири, драконски
а в устните слънцата онемяват

Кажи ,че жаден си!

ето ме
влизам