автор: Freya

Дреме лятото, бавно
то увяхва във мене,
сякаш толкоз отдавна
то се смя, упоено
от море и от слънце...
Някой ден, преродено
от пшеничено зрънце,
ще засвети в зелено...

До тогава ще крия
във хербарий-сърце
само капка магия,
само стръкче, перце
от последната птица,
прелетяла над мен,
от последния рицар
някой дъх уморен...

И от теб ще отмъкна
оня вятър и мрак,
дето в тебе, замлъкнал,
изоставя ме пак -
на очите ти златото
вече, виждам, изстина...
Ах, и ти, като лятото,
покрай мене премина...