автор: fightingone

Пред няколко години играех през лятото слугинята Ана-Стина в "Размус и скитникът". И когато един ден, както обикновено, стоях зад сцената и чаках моето изпълнение да започне, чух диалога между Размус и скитника. И тогава разбрах.

Разбрах защо никой не може да престане да говори с мен за Пипи.

Толкова оригинално и смешно беше разказано как Размус обяснява на скитника защо е бил принуден да избяга от Дома за сираци след като е излял цяла кофа с вода върху възпитателката.

Така е. Просто няма на света по-добра авторка от теб, Астрид, която да може да опише отношенията между деца и възрастни така, че да предизвика объркване, независимо дали се отнася за скитници и сираци или за г-жа Лизе и Пипи Дългото Чорапче.

Да, по отношение на Пипи аз, естествено, бях разбрала, че e нещо изключително, но не знаех какво точно. Но в онзи топъл летен ден разбрах. Трудно е да осъзнаеш нещо, когато си в центъра му и никога не си имал възможност да се дистанцираш, но аз успях да достигна тази дистанция с другата твоя роля.

Уверявам те, Астрид, че дори и да са изминали вече 30 години откакто Пипи беше показана за първи път по телевизията, няма и ден, в който някой да не е говорил с мен за нея.

Спомням си нашата първа среща. Бяхме снимали вече няколко месеца и ти влезе във филмовото студио в старата Росунда протегна ръце и каза: "Здравейте, любими мои деца" и ние скочихме право в разтворените ти обятия. И от тогава обятията ти останаха отворени. Да съм твое филмово дете е нещо съвсем специално. Напълно специално положение. Иска ми се да можех да го обясня, но не се получава.

И за моя голяма, голяма радост ние запазихме контакта си през всичките тези години. Имали сме фантастични разговори и срещи, но ми се струва, че никога не сме говорили за Пипи. Да, веднъж, когато бях тийнейджерка и ми беше много тежко, защото изглежда никой на света не искаше да разбере, че всъщност аз се казвам Ингер. Тогава говорихме за Пипи. Ти беше тъжна и ме помоли да ти простя за онова, което си ми причинила.

Но ти никога не би трябвало да ме молиш за прошка, затова че направи живота ми толкова фантастичен, защото той е такъв и такъв беше. Въпреки че понякога е много тежко. Но това е животът и ти го знаеш по-добре от всеки друг.

Не, нашите разговори бяха за театъра и за живота и в не по-малка степен за любовта. И песни пяхме с теб. Спомням си как ти за първи път изпя песента "В една зала в лазарета" за Мария, Аника от филма, и за мен. Седяхме в къщата ти в Далагатан на дивана и плачехме, защото беше толкова тъжно. Беше прекрасно.

Преди няколко години, когато ти самата лежеше в лазарета, Маргарета и ти пяхте и пак беше чудесно, но аз плачех, защото разбирах, че ти, която присъстваше в целия ми живот, няма дълго да бъдеш с нас. Знам, това е животът, но аз страдах.

Ти имаше право да изживееш цял един живот.

Астрид, ти бе дарена с един фантастичен живот.

Ако искам да пожелая на всички хора по земята нещо, то е да срещнат някога в живота си човек като теб, която владееш изкуството да караш хората да се чувстват страхотни, мен хиляди пъти си ме карала да се чувствам страхотна.

И след 100 години или повече, когато с теб се видим отново, ще седим на някой облак, ти и аз, Астрид, ще клатим краката си и ще пеем старите песни и ще е така уютно на двете ни, както уютно може да се чувства само някой от Смоланд или Остергьотланд. И следващият път, когато ме попитат дали съм толкова богата, колкото Пипи, няма да отговоря "Не!", а ще кажа: "Да, богата съм!", защото ми беше позволено да те познавам, Астрид, и това е най-голямото богатство. Това си заслужаваше всичко! Всичко!

Сега майката на Пипи е вече на небето, съвсем наистина.

Благодаря ти, дъще Карин, че ти хрумна идеята за Пипи Дългото Чорапче. И благодаря на теб, обичана Астрид, че я написа. И за това, че ми бе позволено да я изиграя във филма.




* Това е словото на Ингер Нилсон на погребението на Астрид Линдгрен в Катедралата в Стокхолм

** Ингер Нилсон е родена на 04.05.1959 в гр. Киза, Швеция. Играе Пипи Дългото Чорапче в едноименния филм през 1968 г.

*** Астрид Линдгрен, авторката на Пипи Дългото Чорапче, е родена на 14.11.1907 и е починала на 28.01.2002.


оригинал: www.efraimstochter.de/astridlindgren/trauerfeier_rede_inger_nilsson.shtml