автор: ole72

Зъбите наострил си, животе,
чакаш ме край пуста, мрачна мисъл,
биеш се до кръв, прощаваш после:
хлопваш ме със непотребна милост.

С кучешка усмивка ме посрещаш,
глупаво в устата ти да вляза,
щита ми от вяра, разума е меча,
хищно виеш, но победа нямаш.

Днес се бия, утре и нататък
в биткате ще търся своя подвиг,
всяко утро смело те нападам,
всяка вечер в раните си бродя.