автор: gadina_

А всички казват "Няма нищо страшно",
"Това са на живота ни извивките"
Редуваш малки букви с нещо важно.
Редуваш си въздишките с усмивките.
Редуваш прозата с известна доза рими.
Редуваш приказките със "Адам и Ева",
пробуждане - след всяко "Ощипи ме".
Редуваш битовизмите с поема.

Това били уроците по мъдрост!
(Не помня да съм си ги пожелавала!)
След падане да се изправяш бързо!
(Да не помислите, че някога съм падала?!)
Животът, нещо взима - нещо дава.
Днес, взетото ми липсва и е тежко.
И някак... по човешки докривява ми
от пустата система "Опит - грешка"!