В нощта една ръка неволно
разкъса струна на китара -
разплакан миг, душа ранена,
проблясва някогашна болка стара.
И някъде една звезда умира,
просветва тихо пламък на цигара,
във тъмнината песен недопята
с дима отлита, чезне и изгаря.
В една сълза луната свети
и сребърна, и тъжна като нея,
а нежни като дъх на фея пръсти
от скъсаната струна правят чувство.
В нощта една ръка неволно
разкъса струна на китара.
Със нея спомен се разкъса,
разкъса се и обич изживяна.