автор: Marta

Вървя си по улица, значи,
в главата ми мисли, задачи,
завеяна разсейка, обаче,
минавам край един строеж
и туп, до краката, поглеж,
пада талпа и си викам:
глей, к"во нещо, тъй ли
трябваше да се разминем,
ех, кога ли пак ще срещна
сгода- талпа тъй фронтално
и съвсем централно
в моя безобиден лоб
(пък нали не хвърлям боб).
Как не тупна след секунда,
по главата да ме лупне,
та да мога най- накрая
друг език и аз да зная.
Учих руски, учих френски,
малко немски, всъщност
и английски поназнайвам,
тъй стотина- двеста думи,
но ми се говори шведски.
Та си викам- тази талпа,
ако беше по навреме,
да ме цапне по главата,
изведнъж да заговоря
аз на шведски, ей тъй
леко, без запънки и готово!
Тръгвам начаса за Швеция,
чувала съм там, ей богу
най- висока в света е ставката
20 евро на час, да бе, знам
и с езика щом се справям,
там на работа се хващам
и оправям си проблемите
с материалното не- положение,
с материалното течение.
Всичко би било О К,
всичко би било perfect,
само малко по навреме...
няма шест, няма пет...
Размечтах се аз, а Разумът
тихичко ме убеждава-
чуваш ли се, жено,
каква е неразумна таз
проява да поискаш талпа
по главата да те... "прас",
талпа удря ли без друг ефект,
без фатални поражения,
тъй де, без дефект ??!!