автор: ole72

Бялото-притихнало от нежност-
пълно със непостижима святост,
ах, да бих погледнала-не смея,
ако ослепея в белотата.

Белите прозорци на мечтите
гледат ме усмихнато, не искам,
черно да оставя от петите
на живота си от страх притискан.

Бяло е небето от надежда,
бяла съм и аз, когато плача,
бяла съм, но черна все изглеждам
щом ръцете ми докоснат мрака.

В бяла вяра искам да порасна
нека пее в мене светлината,
кротко да изчезна- бяла радост,
Тебе да очаквам непрестанно.