автор: skicnik

Отдавна бродеше в страната на духовете...

Преди мислеше, че следва Духа. Вече не... Надяваше се, че по този път ще има много приятели, защото какво е пътят, ако не изпълнението на човека? Какво е, ако не познаване на живота, сливане с него, разбиране на човеците и техния смисъл... Вече не...

Откри, че всеки има своя си път, но за да разбере какво става и накъде отива, е необходимо да забрави себе си. И той се опита. Обеща да изпълнява всички молби, отправени към него, ако не са насочени срещу други хора. И започна да го прави... Светът беше огромен... Необятен. Неописуем. Възможностите, които даваше - безкрайни. Човешкият ум и въображение не можеха да достигнат дори мъничка част от тях.

Когато искаха пари, даваше, колкото можеше. Ха-ха-ха, колко малко се сещаха да ги върнат... Когато искаха услуга или помощ - свършваше каквото трябва. Отново бе изненадан - никой не го питаше какво мисли. В началото се опитваше да казва по нещо, после се отказа. O, дa - много благодаряха. Даже след години един призна:
- Съжалявам, че не послушах. Ти ми каза, какво ще стане...

Тези, които искаха най-много и получаваха най-много. Такова е правилото. Ставаха алчни, ревниви, измисляха още и още, за да продължат играта. Никой не бе правил за тях толкова и такива неща. Но това все повече ги отдалечаваше... от тях самите... от живота...

И тогава пътят отново го взимаше... Празното пространство е толкова много. Пролуките толкова повече от стените. Нищо не може да спре устремения човек - спокоен, прецизен, целенасочен, непреклонен. Непредсказуем. Да живееш с надеждата, че има надежда и да продължаваш напред, готов за полет и борба...

Оказа се, че няма желание, което да не може да се изпълни... Място за живеене, работа, приятелство, мир, доволство от живота и себе си... Нима е толкова трудно? Да избереш по-добрата възможност. Да напрпвиш мястото по-чисто и по-красиво, да научиш децата на нещо пo-добро и по-забавнo, да сдобриш хората, които се карат за някаква хорска глупост... да се отдалечиш от това, което не ти харесва, преди да е станало твърде късно?

Едно време му викали здрав разум. Сега му търсят заместител.