автор: angar

Обичам нощем, легнал на тревите,
да вперя поглед в бездната с звездите,
и да се вглеждам в своята звезда.

Избрал съм я мъждукаща, далечна,
та полетът дотам да трае вечно.

Душата ми, когато ме напусне
и в дългото пътуване се впусне,
докато полетът й продължава,
на самотата да се наслаждава.

Тя този малък отдих заслужава.

Че толкоз се напати тук, горката!
От болки, от измени, от обиди!

Дано обида повече не види!

Но аз, понеже хората познавам,
на нищо по-добро не се надявам!

Избрал съм я мъждукаща, далечна,
та полетът дотам да трае вечно.

Че толкова сълзи тя тук изплака!
А зная ли и там какво я чака!