автор: sYco

имам отчаяното лице
на момче, загубило се из
дупките на
годините си,
имам зелените очи на
удавник
и късата коса на хлапаците,
които още вярват в
лятото.
никога не прегръщам.
никога.
никога не се увивам,
защото моите две ръце
са неспособни да задържат -
те винаги и само разпиляват,
а после искат пак.
никогa не спирам на едно място,
защото съм толкова ужасен,
че спре ли движението,
спирам и аз.
не ми се търси - намерих
едно себе си и след това
нехайно го
оставих да се трови с цигари
(отиваше му).
останалите бягат,
когато разпознаят болката
на цъфналите череши.
аз имам кожата на студено небе,
провесено над никъде,
придържат го единствено
шума на вълните. но не на море -
вълни на пясък и жега,
която тече
от пречупените ми пръсти
ч
а
а
а
к
до червените макови листа в
краката -
по едно за всяка дума
от някой самотен полъх,
та да си спомням,
че когато аз си тръгвам, а
друг остава,
движението е единственият ми
спътник.