Любовта е последната гара,
влака-чувство изригва натам,
но по пътя от спирки прегаря
и до нея се влачи без плам.
Уморен е, не му се говори,
тя е празнична, малка, добра,
щом си тръгнат последните хора
го поглежда под мигли едва.
Умореният гръб се изправя,
разцъфтяват в очите цветя,
"Да, обичам те"-шепне и чака
да политне с нови крила.