Език, на който много му се плаче,
език, на който нашите деди
летели в боя - весели и храбри,
а днес си роб на фарисеи зли.
Език свещен, за тебе се умира,
и трудно се живее честно днес,
когато родното - не се котира.
а чуждото е славен интерес.
Език, на който волно се мечтае,
обичан, ненагледан роден бряг,
земите чуждоземни ме примамват,
измяната е смърт, оставам аз.
Език - море във плен на океани,
но твоя род е славен и велик,
"какво че виха вълци и чакали
във твоите полета и гори."
Вилнеят още, дълго ще очакват
да видят твойта смърт, ала не би
ще ги пореже собствената брадва,
с която те накълцат и кървиш.
Език, зад който е стена Балкана
и Дунава размахва воден меч,
и Добруджа житата си изправя,
и Тракия бушува отдалеч.
Език, за който Рила засвитява
и Пирина изпраща боен вик,
Родопите за боя се строяват,
и Черното море сгъстява лик.
Език, на който може да се пее,
и плаче се на този благ език,
и времето пред храбрата ти вечност
покорно и почтително мълчи.