автор: ole72

на в. Фр.

Очите ти велурени ме галят,
със нежността на непорасла котка,
валиш-любов и под дъжда узрявам,
златиста ръж, от класове се роня.

Ръцете, с меден блясък, отразяват
лъчите на усмивката ми гъста
и усмирила пъстрата си лава,
вода съм тиха с оживяла същност.