 |  Ако загина, искам да загина
като летец - със своята машина!
В земята да останеме навеки
в могила братска - аз и самолета.
От тялото ми нищо не търсете.
И погребение не ми правете.
И некролог за мене не пишете -
да го четат, доволни, враговете!
Приятелите нека да не знаят;
и въпреки, че между тях ме няма,
да вярват че все още се сражавам -
но нашата планета е голяма.
Синът ми искам също да ме чака
и да не знае, че расте сираче.
И чак като порасне и узнае,
по мъжки, без сълзи, да ме оплаче.
Публикувано от BlackCat на 09.09.2006 @ 15:07:35
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 2
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Ако загина" | Вход | 4 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Ако загина
от Den i nosht на 09.09.2006 @ 18:37:01
(Профил | Изпрати бележка) | искам да загина
като летец - със своята машина!
..................................................
ne si momche-
koeto moje da se izloji...
ti xrabqro si momche-
kakqvto i da si , vse vsred pqrvite shte si...
pozdrav!:)
|
Re: Ако загина
от angar на 10.09.2006 @ 09:38:16
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | | Ами то си личи кога - затова не сметнах за необходимо да отбелязвам че е архивно. Просто ми е любопитно как ще прозвучат тези неща сега. |
]
Re: Ако загина
от libra на 10.09.2006 @ 19:56:37
(Профил | Изпрати бележка) | И добри ще са хората
На бойните дни
отгърмя урагана
и с мирния образ на трудов човек,
макар и с белег
от скорошна рана,
ти пак се усмихваш,
мой двайсети век!
Ние изтръгнахме
живота
от гроба
по-жив,
по-млад,
по-красив!
Но понякога
гневна е
моята обич
и белият залък на дните -
горчив!
Майко!
Майчице мила, кажи ми -
ти със сърце
си ме родила,нали?
О, не сърце, майко
в гърдите ми има,
а рана, която
кърви и боли...
Защото ний
заедно вчера воювахме
за нашето днес
под едни знамена,
защото
ний всички
еднакво гладувахме
и жаждата беше у всички
една!
Но в ранното утро
под нашата стряха,
когато се втурна
новото светло
тук -
от поройния блясък
едни
ослепяха,
от внезапния гръм
оглуша друг.
И днес
те
не са в нашия строй милионен,
не тръгва към нас
пътека от техния праг;
отприщен е само
на злото потокът зловонен,
коварен и чужд
като смърт,
като враг!
И те са, майко,
от майка раждани,
и тях ги е майка
с мляко откърмила,
но извора търсят
за своята жажда,
милеят
само за своето гърло!
Затуй аз понякога
с болка говоря,
затуй мойте челюсти
гняв е сковал!
И жал ми е, майко, че
лоши са хората,
за тях ми е жал!
...Отгърмяло е вече
бойното вчера,
но ехо от него
в нас
още ехти.
А с петилетки ний
времето мерим,
в труд денонощен сега
се потим -
в сърцето и рудника,
в полето и цеха
пролетта на доброто
да разцъфтим;
да стигнем
далеко
и това ехо
завинаги
да откънти! -
Ние
ще дообистрим простора
с нови мечти,
с труд упорит! -
И добри ще са
всички хора,
много добри!
На трудното днес
отвъд кръгозора
ден необятен
зори. -
И добри ще са, майко,
Добри ще са
Хората! -
като тебе добри!
Пеньо Пенев
1954
|
]
Re: Ако загина
от rajsun на 10.09.2006 @ 21:50:59
(Профил | Изпрати бележка) | Тук е повече истина, отколкото поезия.
Като в живота.
Поздрави, Ангар! |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 848
ХуЛитери: 1
Всичко: 849
Онлайн сега:
