Да изпратиме лятото със сандали на босо.
Няма страшно, наесен се броят оцелелите.
А луната е кръгла и висим с теб на косъм,
но и двамата знаем - и така се живее.
И така се обича, със щурец във сърцето.
Те сърцата са скитници, затова се намират.
Аз ти дадох солта, ти ми даде небето.
И какво като казват, че така се умирало.
Да, умира се сигурно, но оттатък те чакам
пак да дойдеш и после ще ме раждаш от кости.
Затова се усмихвам и преглъщам сълзата си...
Господ вече ни чака, да му идем на гости.