автор: oziris

Посветено


Всичко за теб (Anything for you)

Бих дала всичко, за да ти се отдам.
Можеш ли да забравиш света, който си мислеше, че познаваш.
Ако ме искаш,
ела и ме открий.
Нищо не те спира, тъй че моля те, освободи ме!

Ще повярвам
на всичките ти лъжи,
само се преструвай, че ме обичаш.
Повярвай сам,
затвори очите си.
Аз ще бъда всичко за теб.

Не остана нищо друго, което ме кара да чувствам.
Само ти си и всеки ден, аз искам все повече.
Ако ме искаш,
ела и ме открий!
Ще направя всичко каквото пожелаеш...

Ще повярвам
на всичките ти лъжи,
само се преструвай, че ме обичаш.
Повярвай сам,
затвори очите си.
Аз ще бъда всичко за теб.

Ще повярвам
на всичките ти лъжи,
само се преструвай, че ме обичаш.
Повярвай сам,
затвори очите си,
аз ще бъда всичко за теб.

Всичко за теб...
Ще бъда твоята земя и твоето небе.
Завинаги.
Ще бъда всичко, от което се нуждаеш.

Ще повярвам
на всичките ти лъжи,
само се преструвай, че ме обичаш.
Повярвай сам,
затвори очите си.
Аз ще бъда всичко за теб.


Където и да е (Anywhere)

Любов моя, не си ли искал да бъдеш със мен?
И, моя любов, не си ли копнял да бъдеш свободен?
Не мога повече да се преструвам, че дори не те познавам /и през нощта омайна ти да си само мой.
Вземи ръката ми...

Ние ще избягаме тази нощ.
Няма нужда да казваме никому,
те само биха ни попречили.
Тъй че до ранната зора
ние ще бъдем на път за някъде,
където любовта е повече само от твоето име.

Копнея за място за двама ни.
Никой там не знае кои сме.
Всичко, което искам, е да отдам живота си само на теб.
Толкова дълго сънувах, не мога повече.
Нека избягаме, аз ще те заведа там...

Ние ще избягаме тази нощ.
Няма нужда да казваме никому,
те само биха ни попречили.
Тъй че до ранната зора
ние ще бъдем на път за някъде,
където не е нужна причина...

Забрави този живот,
ела със мен.
Не поглеждай назад, сега си в безопасност.
Отключи сърцето си,
свали щита си.
Няма кой да се спира вече.

Забрави този живот,
ела със мен.
Не поглеждай назад, сега си в безопасност.
Отключи сърцето си,
свали щита си.
Няма кой да те спира вече.


Далеч от себе си (Away from mе)

Задържам дъха си когато моят живот започва да върви по равното.
Усмихвам се потайно докато този перфектен план се разгръща.
Но, о, Господи, чувствам се подлъгана
да изгубя вяра във всичко, което съм постигнала.
И аз...

Сега се пробудих, за да се намеря
в сенките на всичко, което сътворих.
Копнея само да се изгубя в теб.
(далеч от това място, което създадох)
Няма ли да ме откъснеш от самата мен?

Пълзейки на колене през този свят, докато отровата тече във вените ми...
Вглеждам се в себе си, но даже собственото ми сърце е променено.
Не мога да продължавам така.
Ненавиждам това, в което съм се превърнала.

Сега се пробудих, за да се намеря
в сенките на всичко, което сътворих.
Копнея само да се изгубя в теб.
(далеч от това място, което създадох)
Няма ли да ме откъснеш от самата мен?

Изгубена в умиращ свят, аз търся нещо повече.
Така се изморих от тази лъжа, в която живея.

Сега се пробудих, за да се намеря
в сенките на всичко, което сътворих.
Копнея само да се изгубя в теб.
Аз...
Сега се пробудих, за да се открия.
Бях се загубила сред своите сенки.
Копнея само да се изгубя в теб.
Далеч от себе си...

От себе си...


Преди зората (Before the dawn)

Посрещни ме отново след залеза и аз ще те прегърна.
Не желая нищо друго освен да те видя там.
И може би тази нощ, ние ще полетим така далеч...
Ще се изгубим преди зората.

Ако само една нощ можех да те задържа наблизо, любов моя...
нека после никога, никога не се събудя.
И може би тази нощ, ние ще полетим така далеч...
Ще се изгубим преди зората.

Някак си зная, че не можем да се събудим отново от този сън.
Не е истински, но е наш.

Може би тази нощ, ще полетим така далеч...
Ще се изгубим преди зората.

Може би тази нощ, ще полетим така далеч...
Ще се изгубим преди зората.



Напускане (Exodus)

Черната ми ученическа чанта е пълна с разбити мечти.
Десет лева ще ми стигнат до края на седмицата.
Никога не съм роптала против нищо.
Хиляди пъти се борех с това, но сега
напускам дома си...

Тук, сред моите сенки,
аз съм на сигурно място,
аз съм свободна.
Нямам къде другаде да отида, но
не мога да стоя където не принадлежа.

Минаха вече два месеца и ми става студено.
Зная, че не съм изгубена,
просто съм самотна.
Но няма да плача,
няма да се предам,
не мога да се върна вече.
Събуждането е да знаеш кой си всъщност.

Тук, сред сенките,
аз съм на сигурно място,
аз съм свободна.
Нямам къде другаде да отида, но
не мога да стоя където не принадлежа.

Сред сенките,
аз съм на сигурно място,
аз съм свободна.
Нямам къде другаде да отида, но
не мога да стоя тук повече.

Покажи ми сянката, в която се крие истинското значение.
Толкова повече ужас в празните очи...


Прости ми (Forgive me)

Ще ми простиш ли отново?
Не зная какво казах,
но не исках да те нараня.

Чух как думите излязоха...
Помислих, че ще умра.
Така боли когато те наранявам.

Тогава ме поглеждаш...
Ти не крещиш вече;
замълчаваш наранен.

Сега бих дала всичко
да върна думите си назад.

Всеки път когато кажа нещо, за което съжалявам, аз плача, не искам да те загубя.
Но някак си зная, че никога няма да ме напуснеш...

Защото си създаден за мен.
Някак си ще те накарам да разбереш
колко щастлива ме правиш.

Не мога да живея този живот
без ти да си до мен.
Необходим си ми, за да оцелея...

Тъй че остани със мен.
Ти ме гледаш в очите и аз крещя отвътре, че съжалявам...

И ти ми прощаваш отново...
Ти си мой истински приятел
и никога не бих те наранила.


Така близо (So close)

Толкова дълго хвърлях камъчета по прозореца ти...
но никога дори не почуках на предната ти врата.

Вървях покрай статуи и не ги докосвах никога.
Но ако мога да оставя само белег върху паметника на сърцето,
може би ще притворя очите си с малко повече надежда от преди.

Последният ден, последният ден, последният ден...

Почакай малко, да спестим думите, с които се залъгваме.
Тези дни дойдоха и отминаха.
Но този път е по-сладко и от мед...


Къде ще отидеш? (Where will you go?)

Ти значиш наистина много за някого.
Има нещо нередно във всичко, което виждаш.
Но аз, аз зная кой си всъщност.
Ти си този, който плаче когато си сам.

Къде ще отидеш?
Като не е останал никой да те спаси от теб самия...
Не можеш да избягаш,
не искаш да избягаш...

Как изобщо успя да отблъснеш
всяко живо същество, което срещна?
Така уплашен, че някой ще те намрази,
ти пръв се преструваш, че ги мразиш.

Но къде ще отидеш?
Като не е останал никой да те спаси от теб самия...
Не можеш да избягаш от истината.
Разбирам, че те е страх.
Но не можеш да се пазиш от всичко...
Не можеш да избягаш.
Не можеш да избягаш.

Така ми писна да говоря думи,
които никой не разбира!
Не е ли съвсем ясно,
че не можеш цял живот да бъдеш сам?!
Мога да те чуя когато шепнеш,
но ти не чуваш дори моите викове!

И къде ще отидеш?
Като не е останал никой да те спаси от теб самия...
Не можеш да избягаш от истината...
Разбирам, че те е страх!
Но не можеш да отблъскваш целия свят!
Не можеш да избягаш.
Няма да избягаш.
Не можеш да избягаш.
Не искаш да избягаш...


Прехвърли ми... (Give unto me)

Дълго време те гледах отдалеч...
Отдалечеността сваля твоята маска.
Всичко, което искам от теб е болката ти.
Искам да те излекувам.
Искам да те спася от мрака.

Прехвърли ми бедите си.
Ще понеса страданието ти.
Прехвърли ми грижите си.
Аз ще изпия твоята смъртоносна отрова.

Защо да ми пука ако те нараняват?
Някак си това е повече за мен,
отколкото ако наранявах себе си.
Да те спася (да те спася)...
Аз ще те спася!

(Не се страхувай от пламъка на любовта ми)
Прехвърли ми бедите си.
(Нека той бъде слънце в мрачния ти свят.)
Ще понеса страданието ти.
(Прехвърли ми всичко, което те плаши.)
Прехвърли ми грижите си.
(Аз ще сънувам твоите кошмари,)
Аз ще изпия твоята смъртоносна...
(ако ти спиш спокойно.)

Прехвърли ми бедите си.
(Не се страхувай от пламъка на любовта ми.)
Ще понеса страданието ти.
(Нека той бъде слънце в мрачния ти свят.)
Прехвърли ми грижите си.
(Прехвърли ми всичко, което те плаши.
Аз ще сънувам твоите кошмари,
ако ти спиш спокойно.)
Аз ще изпия твоята смъртоносна... сладост.

Не се страхувай от пламъка на любовта ми.
Нека той бъде слънце в мрачния ти свят.


Октомври (October)

Не мога повече да бягам,
коленича пред теб.
Ето ме,
не ми остана нищо друго,
въпреки, че се опитах да забравя,
ти си всичко това, което съм аз.
Заведи ме у дома,
вече не мога да се боря,
съсипана,
безжизнена,
предавам се.
Ти си единствената ми опора.
Без теб
не мога да продължа
никога повече.
Никога...

Моя единствена надежда,
(Всички пъти, когато опитвах)
Мой единствен покой,
(да избягам от теб...)
Моя единствена радост,
Моя единствена опора,
(Оставям се на милостта ти.)
Моя единствена сила,
Мой единствен живот,
(И любов е това, което съм цяла.)
Моя единствена любов.

Не мога да бягам повече,
отдавам ти се цяла.
Съжалявам,
Съжалявам.
В огорчението си,
аз игнорирах
всичко, което е истинско и вярно.
Всичко, което желая си ти.
Когато нощта ме обгърне,
няма да затворя очите си,
прекалено жива се чувствам
и ти си твърде силен.
Не мога повече да лъжа,
коленича пред теб.
Съжалявам,
Съжалявам.

Моя единствена надежда,
(Всички пъти, когато опитвах)
Мой единствен покой,
(да избягам от теб...)
Моя единствена радост,
Моя единствена опора,
(Оставям се на милостта ти)
Моя единствена сила,
Мой единствен живот,
(и любов е това, което съм цяла)
Мой единствена любов.

Постоянно игнорирах
болката, която ме изгаряше,
но този път е твърде дълбоко...
Никога няма да се отделя от теб.

Моя единствена надежда,
(Всички пъти, когато опитвах)
Мой единствен покой,
(да избягам от теб...)
Моя единствена радост,
Моя единствена опора,
(Оставям се на милостта ти)
Моя единствена сила,
Мой единствен живот,
(и любов е това, което съм цяла)
Моя единствена любов.
Моя единствена надежда,
(Всички пъти, когато опитвах)
Мой единствен покой,
(да избягам от теб...)
Моя единствена радост,
Моя единствена опора,
(Оставям се на милостта ти.)
Моя единствена сила,
Мой единствен живот,
(И любов е това, което съм цяла.)
Моя единствена любов.


Полето на невинността (Field Of Innocence)

Още помня света,
видян през очите на малко дете.
Бавно тези чувства
бяха засенчени от това, което сега зная.

Къде изчезна сърцето ми?
Неравна замяна срещу истинския свят.
О, аз, аз искам отново да вярвам на всичко
и да не зная съвсем нищичко.

Още помня слънцето
галещо нежно раменете ми.
Сега сякаш е станало по-студено.

Къде изчезна сърцето ми?
Пленено в очите на странник.
О, аз, аз искам отново да вярвам във всичко.

„С изминаването на годините
пред лицето ми,
с беснеенето на войните пред мен,
откривайки себе си
в тези последни дни на съществуване,
аз прогоних
този паразит във мен.
В тъмнината на бурята
се таи зло...
Но това съм аз.”

Къде изчезна сърцето ми?
Неравна замяна срещу истинския свят.
О, аз, аз искам отново да вярвам във всичко.

О, къде, къде изчезна сърцето ми...
Пленено в очите на странник.
О, аз, аз искам отново да вярвам на всичко.

Още помня.