Мой сън...
и истино моя,
нежен копнеж
и греховна страст...
най-силно от устните твои
аз се опивам
и дълго ходя жадна след това
в пустош и тъга.
От тялото твое най-жаркият
огън взимам,
но в студ сама те чакам,
без да знам докога.
Но друг така не мога
да обичам,
дори и в сълзи този стих
сега да сричам,
ни ред за друг аз няма да напиша,
мило мое, сърцето ми се врича.
И тази жажда...
този студ
и самота...
готова съм със мен по пътя ми
към теб да скитат,
за да чувам, за да имам
твоето - Обичам...