Напразно се опитваше Земята
да хвърли тъмна сянка връз Луната!
Засенчена едва наполовина,
луната бързо сянката премина
и продължава влюбено да свети,
в куплетите на лунните поети.
Струят спокойствие и тишина.
Кратунчанки, на чашка под асмите,
ергените обсъждат и момите.
Встрани от всички, тъжният Ангар
си спомня първата любов - Амар.
(Ангар е влюбен в не една жена,
ала Амар е "Лунна светлина"!)
Спят мравките. Единствено щурците
скрибуцат със цигулките в тревите.
И всички са щастливи! Само Ксиу,
че е луната светла, му е криво!