автор: felicity

Във завивките се лутам непрестанно,
сама съм, скрита в тъмнината.
Със ръце аз устните ти търся жадно,
любов да ме избави днес от самотата.
Измислено те любя,
милвам те с мечтите,
всяка част от теб аз искам да пробудя,
отново и отново да се връщат дните.
Сатенът, топъл и безжално нежен,
измъчва ме със свойте ласки.
Очите ти, очите ти ми липсват,
обсипани с безбройни краски.
Целувам те, мечтателно и страстно,
притиснала очи от болка.
Всичко като приказка прекрасно е,
... ще ми се да беше истина.

на Стаменчо от цялото ми сърце