Тя е една
полумъртва от преполиване
самотна драцена
с кафяви листа,
която мечтае
да се събуди на сутринта
като гардения,
напъпила в кремаво.
С нея разговаряме
когато заспят щурците
и скърцащият матрак
на съседите по стена.
Тогава
светлините изчезват бавно
отвъд терасите,
вятърът слага
своя празничен фрак
и завърта във вихрен валс
клоните на липата,
а аз й разказвам,
че хората са растения.
Предпочитат вечер целувка
вместо клюмнала плюнка
по бузата
и също умират понякога
от много вода
(така ги кръщават).