Бях чул от някои свои приятели в селото, които са били присъствали на предишното представление на пътуващия карнавал "Диаболикуе", да говорят за неговата "мрачна красота". Селото, в което живеех Крива съдба, такива неща много рядко се случваха... та аз дори не знам, кога за последно е имало нещо подобно!
Когато "шоумените" (както се изрази един старик), дойдоха в селото ни, аз се облякох в чисти дрехи и отидох на площада да ги гледам. Небето беше ясно, слънцето грееше а птичките пееха, и аз почувствах душата си някак си "по-лека". Прекосих прага на "Карнавалната зона" и тръгнах да си търся атракция, в която да вляза. След петнайсетина минути лутане из хаотичната тълпа, стигнах пред една черна барака, която до вратата и имаше надпис "Инферналните зверове на Мадам Силвана". Платих на гологлавия и мустакат продавач на билети цели десет лева (Десет лева, Пресвета Майко Божия!) и влязох в бараката.
Вътре беше необичайно тъмно. "Защо ли са забравили за неща като прозорец" се усмихнах криво аз, но все пак един човек, който не успях да видя заради тъмата ме поведе към моето място. Имаше зелени блестящи очила, които ми служеха като ориентир. Обърнах се назад, докато отивах до своето място, и видях как други зрители влизат тук, придружавани от хора с най-различни блестящи очила (интересно). Седнах на своето място и един глас обяви: "Тъй като няма време за губене, все пак от кметството не ни дадоха много часове на разположение..., но както и да е. Почти всички места са заети, така че представлението почва след пет минути." И наистина, след пет минути се чу шум на барабани и, когато шумът престана, цялото помещение пред нас се освети в "тъмно" (точната дума е тази) зелено. Видях пред себе си глави на други хора, а по-нататък имаше нещо като кръгла арена.
Отново се чу бързият шум на биещи барабани и на арената се появи зеленикава мъгла. След няколко мига мъглата започна да изчезва и на арената стоеше изправено едно момиче с дълга черна коса и черна рокля, на която беше извезано бял рогат череп (много театрално - гот!). Момичето си стоеше там почти смутено, но изведнъж устните й оформиха насмешлива усмивка и тя изкрещя:
- Дами и господа! Ще ви покажа своето вълшебство като изведа на показ своите пълчища от демонични Зверове!
Вече стана интересно! Момичето вдигна ръце нагоре и започна да подскача като лешояд (все пак гледам анимъл планет!) и да пее странна песен със своя "перверзен" (да, бе!) глас. Миг, след като песента свърши, въздухът пред цялата изплашена публика започна да трепти. Хората се заобръщаха объркани. На арената се появи огнен кръг, от който започна да излиза огън (все още си спомням този червен цвят), хората този път станаха от столовете си, готови да побегнат. От огнения кръг излязоха деветима червени скелети, свирещи на музикални инструменти, направени от кости. Този път вещицата, а тя действително беше такава, изкрещя:
- Търсехте зверове. Ето ви ги!
От огнения кръг наизлязоха изроди с животински черти, които подгониха мен и обезумялата от страх крещяща тълпа. Някои успяха да избягат, чупейки залостената врата, но мен един звяр ме беше повалил и, след като успях да го разгледам, вече не бях същия човек.
И сега пиша оплакване до полицията. Да арестуват тези демони. Надявам се моята лудница да се заинтересова сериозно и да изпратят моето писмо. Само това се моля на Бог и Пресвета Дева Мария! Алилуя господи!