автор: Elbereth

Животът е любов,
а любовта е светлина,
във прашния покров
звънти, пулсира
и не дава мира
на твойта същност,
на света,
на пролетта
за обичта.
За красотата,
за усмивката
на истински сияещи очи...
Това е
да си влюбен ти -
да си пълен с топлина,
да търсиш свойта равнина,
своята поляна
с маргаритки.
Обича ме...!
Не ме обича? -
важното е мисълта окрилена да потича,
да лети,
да те изпълни;
Важното е сърцето през ръцете да изтича,
света да освети,
празни стомни то да пълни.
Обича ме...!
Не ме обича...?
Обича ме!
Какво е всъщност любовта?
Обич ли? Тъга?
Усмивката на мисълта?
Не мисли,
просто с нея полети -
любовта е светлина,
която се превръща в мъдрост
и във красота...