автор: sYco

не ми се спи, когато вали,
когато пада мъгла
или когато тичаш в очите ми,
не ми се спи, когато Не чакам -
спя, когато грее слънце
и когато искрите ме заслепяват,
защото прахът,
който се вдига под стъпките на смеха ти,
дразни вкуса ми.
скромните тела
на бедните ти думи
са като издължени сенки по отсрещната стена
и искам да ти кажа -
аз не говоря,
а използвам оттенъците на зеленото,
за да нарисувам
9 години,
в които бягаме из ъглите
на твоята глава
и нареждаме ритми в свободен стил,
защото когато падне нощта
ти излизаш на лов
и пръстите ти удрят тарамбуки,
а дъхът ти тича, задъхан като куче,
към отсрещната страна на мрака.
там трябва да те чака нечия тънка усмивка
с вежди, извити до небето
с устни, свити на възел,
които искаш да научиш на болка,
но изглежда единственото, към
което те привикват,
е да гледат как се свиваш -
отново и пак.