автор: Vesan

Пристигаме. Дъждът вали
навън, но ние сме щастливи,
макар и мокри. Ех, дали
били сте някога с красива
жена, навън, във бурна вечер,
когато капките шумят
във локвите, а надалече
безлюдните платна блестят...
И вие, в някаква омая
вървите, на дъжда напук,
а после - вана, тъмна стая,
притиснати един до друг,
ухание на женско тяло,
и устни пиещи нектар
от розата узряла, цяла
разтворена, като олтар,
във който нежно да положа
аз своя жезъл, без слова,
като върху свещено ложе.
Изпитвали ли сте това!
Аз го изпитах, нощ прекрасна,
нощ на мечти и вдъхновения,
нощ на любов и нежна страст,
на блянове и въжделения,
сегашните съновидения
живееха в онази нощ,
нощ на действителни копнения
и на любовна мощ.
Лежим и сладостна умора
разлива се, приятна, нова,
прегръдка и отново, втора,
във погледа гори любов,
в телата ни - страст неприкрита,
метежна и нетърпелива,
не тъй сънувана в мечтите
опияняваща и дива,
страст в своята същност нереална,
брутална и неповторима,
красива, жива, изначална...
Не няма да се разделим!
............................................
Ставам, до прозореца отивам
усмихвам се, о, колко си красива!

Стоя и гледам как небето
оплаква стихналия град,
в асфалта бледи лампи светят,
дъждът нашепва спомен свят.
О, не, не спомени желая
сега, а вихър на страстта.
Нека плиска вън, нехая,
аз имам твойта красота,
и любовта, реален блян,
и тишината на нощта.
Да спи градът от шум пиян,
дъждовни струи да плющят,
над мен, над теб те нямат власт,
те нямат власт над нас,
над наш`та нежна страст...
По дяволите, съмва се, о, не,
защо летят тъй бързо часовете,
защо така, за седмица поне,
луната не изчезва от небето...
Подобно фойерверк, ракета,
тази нощ изчезна, като дим,
днес тя е само спомен светъл,
неповторим, незабравим!