автор: kamik

Присъда са думите във други животи изричани.
Но откакто те срещнах - за тях не са ме обесвали.
Знам, не е честно да ме спасява твойто "Обичам те",
Но те обичам толкова - че се харесвам безчестна.

Днес на площада крещяха до слънце витрините.
(Трябваше да съм слънце по-бързо да ме намериш.)
Докато светех в очите ти - очите на Бога изстинаха.
Никой не хвърли камъка... тогава сама се замерих.
Знам, че не съм те питала... дали ще ме искаш белязана...
С кървава сянка си идвам (не си ме виждал такава...)
Бягам от чуждата прошка като сама се наказвам.

Но вече съм толкова твоя, че...
ще трябва да ми прощаваш.