автор: dubrav

Аз съм едно тихо пристанище
с безлюдни кейове и лъснали плочници.
Не вярвам на капитаните.
Те идват от всички посоки,
а всеки разказва за вятъра,
който го тласкал към тебе.
После пак тръгват.
Нанякъде...
А аз оставам.
Чакам те.
Всички сирени ме знаят.
Нощем ми дават косите си,
навлизат тихо, във тихото
и дълго търсят скалите ми.
Някога бяха скалите...
Тогава нямаше кораби...
Бях просто залив, от многото
убежища на вълните.
Днес аз съм тихо пристанище.
с безлюдни кейове и лъснали плочници...
Ако не дойдеш... по дяволите,
ще потопя всички кораби.