автор: paparakapv

Зеленото в очите ми прижуря,

когато писъкът
на тънката ти талия
ме стряска нощем.
Будя се,
прегракнал съм
от искане.
А тялото на чувствата
е грапаво!
Свени се кожата ти -
тясна е
и не побира толкова
обичане.

Съчиних те,
докато прекрачвах
бездните,
в които съм загробил
сто живота.
Тъгата вече
ми е
неудобна спалня.
Остави ме
да ти се порадвам...

Когато си отидеш
някой ден,
ще нарисувам
с устни любовта ни.
С последното
червено на кръвта.


Преди зеленото в очите
да угасне.