автор: Gargabela

Кожа, с режещия нюанс на кама,
наточена с бруса на нежността ми.
Гореща на допир,
студена в настръхналата далнина
на нежеланието гореща да остане.
Всяка капка пот съска като разгневена змия
по тази повърхност нажежена.
Лято...Диво...Уморени крила...
Усмивка на разблудна самодива,
която се свлича по кожата ти -бял хитон
и силно да я разкъсаш ти се иска,
да правиш с нея всичко. Без пардон,
без угризения. Да, знам, че ти стиска,
но те моля темпото за момент забави.
Позволи дъх-два дробовете ми да поемат.
После всички свои задръжки забрави
и нека дяволите да ни вземат!