автор: rosana

Душата ми
красиво се извива
по обръчите на съня -
сънувам щастие
очаквано, мечтано -
сънувам Новата земя.
Изгърбвам се,
извивам се
и падам -
събудена аз още съм си тук,
но моята надежда не оставя
сърцето ми да е отчаян звук.
Тук може да ме дърпат
с грозни думи,
да ме улавят с хлъзгави лъжи,
да ме душат със погледи нечисти
и грубо да ме смазват с ругатни.
Тук може да засядам
като кораб
във плитчини от злоба и беди,
и ураган от гняв да ме връхлита,
и хорската мълва да ме гнети.
Но моята надежда е вградена
във клетките на моето сърце -
със него ще тупти докато дишам,
докато видя Новото небе.
Нозете ни ще стъпят на земята
и тя ще е желана не за туй,
че подновена в нея красотата
е по-блестяща даже от Едем -
едни очи любящи ни очакват,
едни ръце прободени за нас
протягат се с копнеж
и Бог ни казва:
"Най-после Съм
завинаги със вас!"