автор: jonkata

Омагьосваше
песента
на дивите лебеди
повярвахме,
безумци влюбени,
че за нас има време.

Залязвахме
шепотно в
стихове без думи,
изгрявахме
небивали,
души рaзпилени.
Надничахме дръзко
в чужди вселени
от нежност разпънати
завръщахме
в себе си
болка и трепети
обезумели
от страст и
жадни за сбъдване
погледи
се разминаха
над пропастта
на ръба
на времето -
рано бе за умиране,
късно е за летене.

Време е за любов!!!