автор: marmalad

до степен на теб
намествам храбро свитъка
от недоказани луни
в гръдта си

за да
къщата
зад зида

порязвам и кърви перваза
сякаш дъжд огромен, а

шляпа тъгата с боси крачета
едно дете приличаше на улица
докато се стича
по корема ми

ти беше
и целуваше в разкаляните междуредия
портрета ми
висеше
бях

японка със очите си обтегнати
в докосването имахме
Си гледна точка
неприкосновена

знаеш ли че