автор: miglena

Лесно щеше да е, ако те бридах цвят по цвят ...

Щях да започна от ръждивата бодлива тел на жестокостта, да вадя шип по шип бащините плесници, женските нокти, приятелските остриета от гърба ... и да захвърля кълбото с окраска на засъхнала кръв, примесена с блатна кал, в кратера на изригнал вулкан ... щях да продължа с люляково-черното на кошмарните ти съновидения, в които ваеш тела без кожа, по пулсиращи в синкоп капиляри, по перести мускули в гърч и с кости, стърчащи като таралежни бодли, а старостта чуваш да потропва с ехиден куц бастун ... и да заровя в символична гробница кълбото, така че да си все младолик и жизнен ... щях внимателно да разделям кремаво-златистото на плодоносните мечти от отровнозеленото-паяжинно на смъртовещаещите клупове ... и в златотъкани усмивки с шевици от нежнопрасковени целувки бих те облякла ...

Но ти бе в плен на Ерис, богинята на Хаоса ... и тя те бе пременила в арлекиновия костюм да искаш да имаш едновременно парадоксално несъвместими неща ... и затова бридам себе си, до едемска голота, до безпаметност за грях, до две кълбенца бадемово-ликьорено в чашките на очите ти ... разбридах и изгорих петльовата перушина на страховете и фобиите ми, никога повече да не ме будят обляна в знойна пот и разтреперана ... прости ми, но разнищих на блуждаещи неонови електрони и взривих ядрата на всяка от петте милиона секунди, в които не бе до мен, въпреки че бях непрекъснато обгърната в хермелиновия шлейф на любовта ми към теб ... а под него страст на азотни кристали ме настръхваше до котешки мохер в цветове на цигански шал ...

Искам Ерис да заприлича на мен.