автор: Marta

Морето си ме чакаше,
на старото ни място -
на плажа ме посрещна
и гларусите кряскаха:
"Тя си дойде, наистина,
познахме я - очите й
са същите, говорят ни,
обичат ни, летят с нас.
Усмивката е същата!"
Морето ме приветства,
изпрати ми вълната си,
достигна ме на пясъка
и пръстите ми близна.
Целувката му - синята
ме върна през годините,
когато бях му вярна
и нощем го завивах
с поглед от терасата,
когато беше рано,
за всичко беше рано,
морето беше моята,
най-първата любов.
Не ще забравя никога
минутите безвремие,
не ще забравя никога -
морето ще ме вземе
и върне в свойто Винаги.
Когато съм готова.
Когато съм дорасла.
За Вечната Любов.