Не си до мене днес. Усмивката ти нежна
далеч блести, изпълва другиго с копнеж.
Далеч, отвъд моретата безбрежни
си ти сега. Като че в адска пещ
душата ми гори след всяко ново "утре",
а по залез идва опрощение
на всеки грях. Преди да дойде утро,
аз ще умра, за да очаквам възкресение.
И чувствата предишни може би
ще се възвърнат и ще съживят сърцето.
Денят ще е красив както преди
и отново ще се смее в мен детето.
Ако и в теб възкръснат чувства някой ден,
сподели ги - дори да не е с мен.