автор: Sladkata_Rosi

"С времето се разкрива всяка истина" - Менандър

Беше мрачен и дъждовен следобед. Тони и Марина бяха излезли на разходка, но времето подтискаше настроението им. Заваля и те бързо се скриха от дъжда в едно заведение.
Докато седяха и обсъждаха клюките, влязоха група млади мъже. Единият от тях спря и се загледа в Тони. Тя го погледна и бързо отвърна очи - погледът му беше прекалено настойчив. Прошепна на Марина:
- Виж го, как ме зяпа този! Много е нахален!
Мъжът отмина и Тони, която се беше подразнила от втренченият му поглед, реши да се разведри като си поръча палачинки с шоколад. В заведението беше топло и уютно, а навън дъждът превръщаше улиците в буйна река.
- Тази вечер май няма да се ходи на диско. - каза Марина - Като гледам времето, всяка мисъл за забавление ми излиза от главата.
- Няма такова нещо! Тази нощ ще се забавляваме! - отсече Тони
- Извинете, има ли свободни места при вас? С момчетата няма къде да седнем. - младият мъж, който преди малко беше я беше зяпнал се появи изневиделица до тях
- Съжалявам, но очакваме приятели. Така че е заето. - отвърна му Тони. "Съвсем спокойно можеш да се разкараш от тук, досадник такъв", каза си тя наум.
- Ок, но ако евентуално се окаже, че местата са свободни, може да ми кажете. Аз съм отсреща, на бара. - отговори той и демонстративно им обърна гръб.
Марина и Тони се заприказваха за новите рокли, които възнамеряваха да си ушият. Затрудняваха се с избора на плата, който щяха да използват, тъй като в магазините в Бургас не можеха да открият това, което търсят. След десетина минути обаче, разговорът им отново беше прекъснат от онзи досадник.
- А може ли да се запознаем? Приятно ми е, аз съм Стоян - каза той и протегна ръка към Тони. Тя обаче изобщо не се интересуваше от това как се казва той.
- Ок. Хубаво име. Съжалявам, но не желая да се запознавам с никой в момента. Пожелавам ти приятен ден!
- Хайде, моля те, обещавам, че ще бъда културен и ще се държа добре! Кажи ми как се казваш! Изглеждаш невероятно и имаш очарователна усмивка! Мога ли да науча името ти?
При тези думи Тони омекна.
- Приятно ми е, аз съм Антония! А това е моята приятелка Марина. А сега, моля те, остави ни да си пием кафето.
- О не, красавицо сладка, това няма да стане толкова лесно. Нямам намерение така лесно да изпусна такова инато и упорито съкровище като теб. - С тези думи той седна на канапето срещу тях и отново втренчи погледа си в нея.
Марина видимо се притесни. За разлика от нея Тони запази спокойствие и я заговори, като умишлено отбягваше погледа на Стоян. Реши да се прави, че не забелязва неговото присъствие. След малко не се сдържа и скрито го погледна. "Симпатичен е, помисли си тя, даже е истински хубавец. Определено чиста проба Дон Жуан. Висок е, и строен, с гъсти светли коси, а и тези тъмни очи, каква приятна усмивка... Хей, Тони, миличка, какво правиш! Спри веднага да го оглеждаш, току-виж си го намерила за привлекателен! Нали знаеш от кой тип мъже е той - тези, който не приемат "не" за отговор, а в същото време, когато получат това, което искат, те забравят моментално. Стегни се, момиче!"
- Ние си тръгваме, нали Марина? - каза тя и стана от канапето - Довиждане, г-н Нахалник!
- Чакай, не може ли да се срещнем някъде? Ще излизаш ли довечера? - скочи той - Нека се видим!
- Нямам намерение да се срещам с теб! Освен това не излизам никъде - стоя си по цял ден вкъщи и изобщо съм много скучна. Чао! - отряза го Тони и двете с Марина излязоха от бара. Навън продължаваше да вали, така че момичетата се затичаха и се качиха в първото такси, което видяха.
Прибраха се в общежитията и хапнаха на бързо. След това Марина си изми косата и започна да си прави красива прическа. Решиха все пак да отидат на дискотека - малко танци щяха да им се отразят добре. Освен това, въпреки че навън беше мокро и студено, в дискотеката щеше да е топло, задимено и задушно - както винаги. Времето не се отразяваше на нощния живот. Навлякоха набързо по едни дънки, сладки потничета и топли якета, обуха си ботушките с високи токчета, казаха си наздраве с по чаша мерло и така, с приповдигнато настроение се запътиха към Вакуум - тяхната любима дискотека. Тази вечер там имаше дамско парти, така че със сигурност щеше да бъде забавно. А папагалът на Тони ги изпрати с тих крясък - малката птичка никога не беше шумна като другите папагали, даже понякога нежно чуруликаше.
В дискотеката наистина беше топло и задушно. Момичетата седнаха на любимата си маса - близо до входа, така че можеха да наблюдават всички в заведението, свалиха якетата и си поръчаха вермут. След това, естествено, затанцуваха - не бяха от тези, които ще отидат на диско и ще седят цяла вечер, забили поглед в празното пространство. Пускаха любимите им песни, Марина танцуваше в бърз ритъм, а Тони диво размяташе дългата си черна коса и се извиваше като малко змийче. И двете танцуваха много добре, така че винаги привличаха вниманието към себе си. А и тази вечер излеждаха страхотно. След час седнаха да си починат и да опитат питиетата. Когато ги изпиха си поръчаха по още едно. Сервитьорката се усмихна на Тони и каза:
- Сладурана! Имаш страхотна кърпа за коса. Много ти отива!
- Благодаря! - отвърна Тони и й намигна с усмивка.
- И това ако не е съдба! - обърна се Марина към нея - Погледни кой е тук! - каза тя и посочи към отсрещната маса.
Тони се погледна на там и дяволито се усмихна.
- О, да, наистина, това е г-н Нахалник. Дано не ни забележи!
Но Стоян вече ги беше забелязал и по всичко личеше, че се забавлява от факта, че ги е видял отново. Беше се запътил към тях.
- Добър вечер, госпожици! Каква щастлива случайност! Май не можеш да избягаш от мен, а слънчице? - очите му гледаха право в тези на Тони. Тя усети, че се изчервява, този мъж определено й действаше на психиката като див ураган.
- Добър вечер, скъпи досаднико! Наистина вечерта е добра. Нали няма да ни я развалиш с нежеланото си присъствие? - попита тя троснато.
- Оооо, колко сме заядливи! Няма ли да подариш усмивка на твоят прелестен ухажор?
- Категорично не! - отвърна Тони - Хайде да танцуваме, Марина!
Приятелката й нямаше нищо против - беше се почувствала неудобно между тях двамата, усещаше, че наоколо прехвърчат яростни искри. Двете се отправиха към дансинга, а Стоян се върна на масата си, откъдето любопитно наблюдаваше красивото и инато момиче, което вече определено беше привлякло вниманието му.
Малко по-късно Тони получи красива червена роза. Не се чуди дълго от кого е. Погледна към Стоян, а той игриво й намигна. След което й изпрати въздушна целувка. Тя ядосано се обърна и каза на Марина, че е време да си тръгват. Не й се занимаваше с палави мъже сега, а и инстинктивно усещаше, че това е човек, който може да я нарани дълбоко. На изхода обаче той я догони и я спря.
- Моля те, кажи ми поне номера си! Обещавам, че няма да ти досаждам повече, може само някой път да ти се обадя да излезем, но няма да настоявам! Не изчезвай в тъмнината, без да ми оставиш някаква надежда да те видя отново!
Тони го погледна в очите и остана поразена от усещането, което погледът му предизвика в нея. Въпреки че й говореше умолително, тя почувства в думите му скрита категоричност, която привлече вниманието й. Тя тихо промълви цифрите на номера на мобилният си, след което хвана Марина за ръка и двете забързано се запътиха към стоянката на такситата.
Когато се прибраха в стаята си в общежитията Марина я погледна изпитателно и попита:
- Да не би да го харесваш, Тони? Не знаеш нищо за него. Беше безразсъдно да му дадеш номера си.
- Знам, - отвърна Тони - просто, когато ми се обади ще му кажа, че не искам да го виждам и, надявам се, той няма да бъде много досаден. Хайде да си лягаме. Утре ще говорим. Лека нощ!
- Добре. Но все пак, бъди предпазлива. Лека!
На другата сутрин, докато пиеха кафе, двете обсъдиха ситуацията и решиха, че няма смисъл да го мислят толкова много - той едва ли щеше да се обади. А ако го направеше, просто Тони щеше да го отреже. В момента нямаше намерение да излиза с когото и да било - беше решила да си намери добра работа и да се съсредоточи върху нея. Пристигна Катя, която се връщаше от Казанлък. Момичетата й разказаха какво се беше случило снощи. Тя се възпротиви на тяхното решение.
- Какво ти пречи, ако ти се обади, да излезеш с него, Тони? Вярно, че не го познаваш, но и няма как да го опознаеш, ако не му дадеш шанс за това. Не съм го виждала, но ако наистина е толкова привлекателен, както ми казваш, нищо няма да изгубиш, ако някой път се срещнете, не е ли така?
- Не знам, знаеш, че съм объркана, а и след последната ми връзка нямам много доверие на мъжете. Не знам. Мисля, че сега най-важно е интервюто ми за работа утре. Става въпрос за много стабилна фирма, и тъй като работата е точно по специалността ми, много държа да ме вземат там.
- Пожелавам ти успех! Но вярвам, че ще се справиш - ти притежаваш много знания и хъс за успех - няма да пропуснат шанса да наемат добър служител като теб. - усмихна се Катя.
Тони наистина много държеше да получи тази работа. В понеделник сутринта тя облече любимият си костюм в червено и черно, направи си стилна прическа, взе папката с документите си и каза на Катя и Марина:
- Пожелайте ми успех!
- Успех! И късмет! Ние вярваме в теб!
- Леле, това прозвуча като предизборна реч! Благодаря ви! Нали знаете, че много ви обичам! До скоро, момичета! - отвърна Тони и уверено излезе от стаята.
Интервюто й се стори много напрегнато. Жената, която седеше срещу нея внимателно се усмихна.
- Виждам, имате добра диплома, знаете езици и притежавате много умения. Но нямате никакъв предишен опит в тази област.
- Да, разбирам това, но аз се дипломирах само преди месец. Нормално е да нямам опит, но въпреки това съм работила в други сфери на икономиката, докато учех. Притежавам достатъчно познания в областта на маркетинга и вярвам, че мога да се справя и че вие ще останете доволна от моята работа.
- Уверена сте в себе си, това ми харесва. Благодаря ви, ще ви се обадим до няколко дни, за да ви съобщим дали сте одобрена.
- Довиждане! - отвърна Тони, усмихна се мило и уверено излезе от кабинета.
В автобуса, на път за общежитията, тя се замисли за интервюто. Нуждаеше се от тази работа, а и много държеше да се реализира точно като маркетингов специалист. Не можеше да прецени дали интервюто е минало добре и сподели притесненията си с момичетата.
- Каквото и да стане, няма да се притесняваш. Все ще си намериш работа, автобиографията ти е много добра. Няма начин да не успееш. - подкрепиха я те.
През следващите два дни Тони тръпнеше в очакване, но никой не се обади. На третият ден тя реши, че не е одобрена и си купи вестник с обяви, за да търси друга работа. Точно се канеше да позвъни в един от офисите, когато телефонът й извъня.
- Добър ден, обажадам ви се от ... Искам да ви съобщя, че кандидатурата ви за работа е одобрена. Утре следобед ви очакваме с вашите документи, да обсъдим условията и да сключим трудовият договор. Започвате след десет дни!
- Благодаря ви! - промълви развълнувано Тони - Дочуване! - каза тя и затвори телефона. След това затанцува из стаята и се разкрещя:
- Одобрена съм! Одобрена съм! Одобрена съм! - викаше щастливото момиче и прегръщаше приятелките си, а те се смееха, зарадвани на въодушевлението й. В този момент телефона отново извъня.
- Дано да не се обаждат от агенцията, за да ми кажат, че са сбъркали номера и са одобрили някой друг! - засмя се Тони и намигна на Катя и Марина.
- Здравей! аз съм, Стоян. Помниш ли ме, сладурано?
- Оооо, стари приятелю, как си? - Тони беше в настроение за шеги.
Стоян замълча объркано. След това измърмори:
- Ами чудех се какво ще правиш тази вечер. Искаш ли да излезем и да си поговорим?
- С удоволствие! Чакай ме на часовника в осем! - Засмя се Тони и бързо затвори, след което обясни на момичетата: - Ами какво, днес имам повод да празнувам! Тази вечер ще се забавлявам! Благодаря ви за подкрепата, милички!
Точно в осем, наконтена с най-хубавите си дрешки, тя пристигна на уговореното място. Той я чакаше, а когато я видя, забързано се приближи до нея.
- Здравей, миличко! Много се радвам да те видя! Хайде, да те водя на някое спокойно място, където да си поговорим. - С тези думи той я прегърна през кръста и я поведе към едно от близките кафенета. Тони се стегна и си помисли: "Но какво си позволява той! Много е самоуверен!" Въпреки това се остави да я настани на удобното кресло в едно от усамотените ъгълчета на заведението. Той седна срещу нея, което я учуди - очакваше да се разположи до нея. Поведението му я объркваше и вълнуваше едновременно. Освен това установи, че наистина го намира за привлекателен. харесваше мъже, които се обличат стилно и са уверени в себе си. А той приличаше на точно такъв тип. Тя си поръча "Сини Хаваи" и мило му се усмихна.
- Тази вечер ще празнувам. След десетина дни започвам работа, която много ми допада!
- О, значи съм те хванал в настроение и затова си решила да излезеш с мен! А аз си помислих, че е заради прекрасните ми черни очи.
- Е, и очите ти не са лоши, всъщност са много сладки, но нали не вярваш, че ще припадна в краката ти като заслепена влюбена птичка? - засмя се Тони.
- Изобщо не очаквам подобно нещо - отговори той, а в очите му проблеснаха тъмни искри. Погледна я замислено и отпи от питието си. - Разкажи ми нещо за себе си, красавице!
- О, не, този който ще разказва си ти! Нямам намерение да ти позволя да ме подлагаш на кръстосан разпит.
- Упорита както винаги, а? Е, добре. Какво те интересува за мен?
- Всичко!
- Ха-ха, наистина си любопитно дяволче! Какво да ти разкажа, след като искаш да знаеш всичко? Музикант съм, завършил съм Музикалната Академия в София. Бях учител по музика известно време. Учих и финанси. Сега съм управител на един градински център.
- Интересно. Съчетал си две различни професии. Продължаваш ли да се занимаваш с музика?
- Музиката е моята страст. Тя винаги ще е с предимство пред всичко останало.
- Ок, това звучи много интересно, но искам да разбера друго за теб. Що за човек си? Искам да те предупредя, мразя лъжите, и ако смяташ да ме омайваш със сладки измамни приказки, няма да стане! Не съм малко, доверчиво момиченце, с което да си играеш!
- Така ли, съкровище? Това звучи интересно!
- Интересно, да! И опасно! Внимавай, играеш си с огъня! - предупреди Тони, защото той я държеше да ръката и нежно я галеше.
- Единственото, с което си играя сега, са твоите устни, миличко - каза той и страстно я целуна.
- Хей, хей, хей! Недей така! Какво правиш! Аз не те познавам! - Тони уплашено се дръпна.
- Тогава ми дай шанс да ме опознаеш, скъпа! Толкова си красива и сладка!
- Не!- извика Тони и скочи на крака - Тръгвам си! Довиждане!
Извади от чантата си парите за питието, хвърли ги на масата и забързано изтича навън. Очакваше той да я последва. Вместо това мобилният й извъня. Тя вдигна и чу гласа му:
- Ще ми позволиш ли да те изпратя, красавице?
Тони се усмихна. Усети ръката му, която нежно галеше косите й. Неусетно той се беше приближил до нея. Какво пък, ще рискувам, помисли си тя, обърна се към него и го целуна.
- Ще ме изпратиш, да. А след това ще се прибереш и ще ми се обадиш след няколко дни.
- Дяволче си ти, слънце малко, но внимавай, не си играй с моето огънче! Може някое въгленче да те изгори.
Той се усмихна, след което я прегърна и я заведе до общежитията. Разделиха се с целувка и мълчание. Тони не знаеше какво да мисли за него. Определено я беше развълнувал, тя харесваше такива мъже - уверени в себе си, и същевременно непредсказуеми. Разказа на момичетата какво се беше случило.
- Добре си си изкарала, Тони - каза й Катя - видя ли че бях права?
- Да, наистина беше права. Благодаря ти за съвета! Той е толкова вълнуващ! Нямам търпение да го видя отново!
Но той не се обаждаше. Минаха две седмици, без знак от него. Забавлявал се е с мен, поигра си, мислеше си тя. Но както и да е, наложи си да не мисли за него. Имаше хубава работа и вложи цялата си енергия в нея.
Една вечер, малко след като Тони се прибра от работа, трите момичета решиха да си направят женско парти. Взеха си две бутилки вино и запалиха свещите. Тони много обичаше свещи, колекционираше свещници и беше напълнила стаята с тях, и изобщо, огънят и беше страст. Навън валеше сняг и беше затрупал дървото до прозореца им, което беше заприличало на красив бял призрак, който любопитно наднича в стаята им. Бяха включили печката и тя грееше с мека и топла светлина. Слушаха тиха музика и си споделяха преживяното през деня. Беше им топло и уютно, всяка тревожна мисъл беше изкочила от съзнанието им и те се усмихваха една на друга. Папагалчето кротко чуруликаше на непознатия си език, а хамстерчето тихо се ровеше из стърготините в своята малка стъклена къща. Идилия! Която беше нарушена от мелодията на мобилния на Тони. Обаждаше се Стоян.
- Здравей, съкровище!
- Хм... - промърмори момичето.
- Да, да, предполагам сърдиш се, че не ти се обадих досега. Но спомни си, ти сама поиска да не ти се обаждам няколко дни!
- Казах няколко дни, а не цели две седмици! - отвърна Тони и в този миг искаше да си прехапе езика - с тези свои думи тя се издаде, че е броила всеки ден от неговото мълчание.
- Внимавай какво си пожелаваш мило, защото можеш да го получиш! - чу тя смеха му - Хайде, забрави раздразнението си и излез с мен!
- Ок. Но не очаквай да получиш целувка от мен! Ела да ме вземеш след час. А аз ще се постарая да съм в добро настроение.
Въпреки раздразнението си от наглостта му, Тони се усмихна при мисълта, че след малко ще го види. Замисли се какво да облече, а Катя, както винаги и даде съвет.
- Задължително в червено! Това е твоят цвят!
Тони я послуша. А когато след час видя Стоян, тя моментално му прости дългото мълчание. Прегърна го и в миг на порив бурно го целуна. Той изненадано я погледна и нежно й се усмихна.
- Тази вечер си прекрасно, мило ангелче!
- Ти също изглеждаш добре, сладки дяволе!
Стоян се засмя и силно я прегърна.
- Хайде да се забавляваме!
Малко по-късно двамата, хванати за ръце се разхождаха из морската градина. Седнаха на една пейка и Тони се сгуши в мъжа, който така силно беше развълнувал душата й.
- Погледни, колко са красиви звездите! - каза му тя - Събрали са се една до друга, сякаш се канят да танцуват валс.
- Да потанцуваме с тях!
Стоян се изправи, издърпа я на едно осветено от луната място и я прегърна. Затанцуваха без музика, в ритъма на сърцата си, които биеха силно. "Надявам се, едно за друго" - усмихна се вътрешно Тони.
- Незнам дали мога да ти имам доверие - прошепна тя в тъмнината.
- Аз също... - промълви Стоян...

„Хубава сутрин" - помисли си Тони и внимателно отпи от горещото си капучино. Облегна се на стола си и се наслади на хладната ласка на вятъра, който се промъкваше през прозореца.
- Ммммм, прекрасно... - тиха въздишка се отрони от леко подпухналите й устни. Усмихна се дяволито при спомена за снощните целувки на Стоян. Беше си тръгнал рано сутринта, толкова рано, че споменът от предната вечер й приличаше по-скоро на сън. Нейното малко среднощно приключение...
Вече беше наясно със ситуацията - знаеше, че той не иска нищо повече от нея, освен топлина и нежност. Знаеше, че въпреки думите за обич, които понякога чуваше от него, той никога няма да я допусне напълно до живота си. Това я натъжаваше, но от друга страна беше готова да го преглътне, само за да може да му се наслади. Дали не правеше грешка?
Всичко се свеждаше до една проста истина - основата на здравата връзка е доверието - истинско, чисто и неподправено...
Късно вечерта мобилният й извъня. Зарадва се, когато видя името му да се изписва на екрана.
- Здравей, любов моя!
- Трябва да те видя. Искам да говоря с теб. Ела на нашето място! Там, където светлината на луната е най-истинска. - чу видимо разтревовоженият глас на мъжа, в когото вече беше влюбена.
Тони бързо облече палтото си и излезе. След минути беше в морската градина, на мястото, където в онази вълшебна нощ бяха танцували валс под звездите. Стоян беше там и я чакаше.
- Трябва да ти кажа нещо. Не издържам повече да го крия от малката самодива, която сънувам всяка нощ. Женен съм и имам дете. Обичам ги. Но се влюбих, миличка, и желая да те виждам. Не съм спирал да мисля за теб...
- Мисли за малкото същество, което разчита на теб, идиот такъв! - отсече рязко Тони и побягна в тъмнината. За да не го види никога повече...