автор: sradev

предишно
вътре в

Аймаана реши да послуша сънищните си съветници и се дотътра в едно каменно градище да търси сънища от съвети или съвети от сънища.

Зазяпа се във Вехикула, който се кандилкаше заплашително. Запита няколко от полипаите наоколо какво е това, но те го погледнаха учудено, защото не го виждаха. "Въпросите трябва да ги търсиш на масата" прозвуча в главата му гласа на царя на масите и приседна на една маса с изглед към Вехикула.

- Какво е това, - запита той един който му изглеждаше на знещ и вещ, понеже замезваше миризлива огнена вода с замразено млеко.

- Машина на времето, но малко разбрицана. Едно време времето беше в нея и тя беше времето, но после времето й започна да си отива и сега се разминават.

- С нея може ли да се пътува във времето?

- Може, но не знаеш до къде ще те докара. Единственото все още сигурно е, че ще те върне.

- А защо на нея пише АСМЕ?

- Това са остатъци от древно заклинание. Нещо като "хоп-троп, те ме те".

- А защо й стърчат ребрата?

- От нея са извадени триста хиляди кюфтета, кожата й са олющили завистниците и ето - ребрата й щръкнали.

- Но още се крепи.

- Стареца я подпира. От древни манускрипти вади разни заклинания и я крепи. Ами ти за какъв дявол си тук?

- Търся сънища на полипаи.

- Нямаш ли си собствени, та търсиш чужди да сънуваш?

- Казаха ми, че сънищата могат да ми отворят очите за вампирките.

- Отваряй си зъркелите за това, което го има, а не за сънищата. Току-що от Вехикула слезнаха цяла тълпа непослушнички от Школата за вампирки. Ти не ги видя, та в сън ли ще ги видиш! Избери си една и на свой гръб ще научиш всичко.

- Виждам само полипайки.

- А как си мислиш, че изглеждат вампирките?

- Ами... едни такива... като... като Вампирки!

- Като те гледам как са ти кървясали очите, то май че ти си вампир,- каза полипаят и веднага се изпари от масата.

Аймаана тръгна да разглежда полипайките из градината, опитвайки се да разпознае коя е вампирка. Извади и образа на своята вампирка, но никоя не мязаше на нея. Най-близко му се видя една закръгленичка с шалче със закачливо бяло пискюлче.

- Извинявай скорпионче, не си ли от Школата за вампирки?

- Я се виж как си се надрусал! Аз следвам патагонска търговия, специализация кюфтета!

- Колко интересно! - възкликна юнака втренчил поглед в шалчето.

- Не мъ глей в пискюла, шъ го урочасаш, вампир такъв!

Озадачен от това, че всички виждат в него вампир, юнака се повлече на заден ход към езерцето. Но вместо да види лицето си отразено в чистата вода, видя 17 пластмасови бутилки, 39 спринцовки, 48 опаковки от банички, 903 фаса, половин чехъл, остатъци от строеж и още 274 неразпознаваеми магични предмети.


следва