Защо да се ядосвам- пея,
макар че хищен ураган
безмилостно отнася кея
и води ме, къде не знам.
Но яростта не заслужава,
да я почиташ, а почти,
за миг във моята държава
царуваше и се прости.
Не се въздържам лесно, зная,
но пък е смешно да рева
с извивките на урагана,
когато ясно е-греша.
И за да бъда по-тактична
преди, преди да се взривя,
със нервите си ще потичам,
неспирно километър-два.
А ако гнева е камък тежък,
тогава само ще мълча,
ще гледам бурите небрежно
в смеха- спокоен океан.