автор: ole72

Черница - есенна дъга
до блед зиморничав дувар."
petkraski

Есен по петите ме настига,
гали ме с ръка от кротка жал,
сълзите попивам, после тихо
вдигам нейния ръждив чувал.
Вътре- едри, слънчеви подкови-
спомените много ми тежат,
да ги хвърля лесно, но отново
ще ги срещна нейде насред път.
Влача минали добри утехи,
заедно със топли капки кръв
и облякла старата си дреха,
виждам как превива се света.
Тя върви до мен, не ми говори,
може би очаква да започна аз
раните запушени догоре,
да изригнат чакат само знак.
В стъпките и ситни как потъвам,
бликнала внезапно и не знам,
как да стигна свойта радост първа,
как да тръгна с тежкия керван.
Но олеква в мен товара, тичам,
да намеря своя нов късмет,
есента е пролетно лютиче,
тича в нея пролет без предел.