автор: sofger

Мечтите ми,
като сапунени мехури леки,
една след друга се редят
в безкрая на въображението...

За миг проблясват с цветовете на дъгата,
неподозирайки за своята обреченост...
Надниквам в тях...Усмихвам се
и насърчавам полета им кратък...

Примамени от свободата красиви,
дръзки, безтегловни се реят те...
Забравили невинната си крехкост,
прозрачната си беззащитна дреха...

Като деца със вятъра се гонят,
невярвайки, че само с полъха си той ще ги разбие...
Флиртуват с пеперуди и пчели
/крилати щом са - значи са добри!/...

Сред падащите листи те лудуват...
Безгрижни към земята леко плуват
и стигнали коравата й гръд -
целувка й отдават - за последно...


И там остават - блестящи капчици роса в тревата.