автор: victo

Можеш ли да поемеш мойта болка.
И да продължиш да си до мен.
Никой не обича нещастните хора,
за които радостта е химера.
Тъгата в мен е морен скитник,
приседнал уж за час.
А друго не мога да предложа,
освен сарказма шутовски
и еуфория
от напрежение и стрес.
Присъдата ми е че съм жива.
Незнам доколко и защо.
С теб би трябвало да съм щастлива,
но най добре е да те пощадя.
И твоята присъда да си с мен
да посмегча,
тъй като ми липсва смелост
да я съкратя.