автор: vitsavia

Времето е коминочистач.
Изпуснат на върха на покрива
денят се излежава.
Пернатата минута
на щастливия зяпач
на пръсти се повдигна
и отърка нерв във черната му буза -
и хвръкна пух от името му
като копчета на пелерина.
Разгърдиха се по момчешки
неброените секунди.
И коминочистачът
се протегна -
черен щтъркел
в гнездо от южни звуци
зад сключените веждите комините.
Часът застана мирно,
керемидите се подредиха,
пристегнаха колани
светофарно нервните коли.
Като писклива клюка
сивите врабци обиколиха
капчукът на надеждата
в мажорно "чик-чирик".
А времето - самотен коминочистач
по покривите на живота
прехвърля върху рамото си
облак от въздишки и лета
и тръгва към добрия шанс
с изкърпени крачоли.
Разцъфват детелините в усмивката му,
и подменят всичките тринайсти дати
в календара
със сърца.