 |  На... тя си знае:)
Да си ме виждалa занякъде да бързам?
Походката ми е забързана,
не споря
Ала лиана с поветица се прегръщат,
когато, вкопчена във самотата,
заговориш ми
безгласно
И само поглед е достатъчен...
Съвсем не бързам
Твърде бавен съм,
макар и тленно дързък
Това случайнство трудно усвоявам
да съчетавам вън със вътре
Не знам, за жалост, колко ми остава
Съдбата да надлъгвам, че и утре
на Пътя ще ми е добре да пребивавам
неподвижен... В тебе взрян
Но още се надявам
Побит съм, ветропоказател,
знаци даващ -
да уловиш попътния ветрец,
ако случайно заразя те
с вятърничавост
Съвсем съм бавен
Даже твърде бавен...
А дните натежават
и капят като сладостни смокини
Как горчат...
Зад ъгъла на някакво предчувствие
знам, някоя пък мене наблюдава
Но аз не смея да помръдна -
да не пропусна, ако вдигнеш поглед
И се опиташ да ми заговориш пак
тъй мълчаливо, както само ти умееш...
Публикувано от railleuse на 31.08.2006 @ 14:16:24
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 16
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Не смея да помръдна" | Вход | 14 коментара (19 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Не смея да помръдна
от libra на 31.08.2006 @ 16:35:44
(Профил | Изпрати бележка) | ми щом тя си знае )
и
"тъй мълчаливо, както само ти умееш..."
ми значи се едно все ти говори )
щастливец )
|
Re: Не смея да помръдна
от butterfly на 31.08.2006 @ 18:33:08
(Профил | Изпрати бележка) | Хубаво е да си влюбен.
Размечтах се чак:)))
А бавността и вятърничавостта не са заразни, не се притеснявай!
|
Re: Не смея да помръдна
от milko на 01.09.2006 @ 10:12:57
(Профил | Изпрати бележка) | | Уви, точно това ме натъжава, че не са... |
]
Re: Не смея да помръдна
от Marta на 01.09.2006 @ 08:55:08
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Много хубаво стихотворение. Някаква безнадъждна тъга и нега се промъкват и в ритъма и в словата.
Сигурно заради смокиновата връзка, сладостно- горчивото и сезона - пускам ти едно
Зад рехавите мигли на здрача,
край рохките мигове лято
тръпчивите стъпки
за връщане
чакат да ги обуе някой
под
букви посипани.
Дърветата всякога са приятели.
Плачат в края на лятото.
Жълто.
Трапчинките на реката,
която е хванала вятър
за мократа грива
се свиват.
Изстиват гласовете на земята
изпадат изсушени -
смокини в джобовете на
овехтял смокинг.
Подир жълтите сълзи пълзи змийската сянка на зима.
Гнезди по комините.
Синьо.
Марта
|
]
Re: Не смея да помръдна
от Zen_ (zen_@abv.bg) на 02.09.2006 @ 20:28:30
(Профил | Изпрати бележка) | Много тънко предадена психология на чувствата - хареса ми! :)
Поздрави! :))
_Z_ |
Re: Не смея да помръдна
от plamen на 07.09.2006 @ 17:15:00
(Профил | Изпрати бележка) | | Ох, мнооого е един такъв, ами, ами... притеснителен, ако мога така да се изразя, тоя Милко... Не смее да помръдне, чака мълчаливо да му говорят, такива неща, и то в този бъбрив, креслив свят!:) Поздрави:))) |
Re: Не смея да помръдна
от copie на 07.09.2006 @ 19:51:44
(Профил | Изпрати бележка) | Бам! - гръмвам се :(
Страхотна балада!!! |
Re: Не смея да помръдна
от dafna на 08.09.2006 @ 16:23:43
(Профил | Изпрати бележка) | Стих, в който усещам течащото време като човек.
Поздрави! |
Re: Не смея да помръдна
от Rhiannon на 11.09.2006 @ 15:06:24
(Профил | Изпрати бележка) | | какво търпение и безвремие. |
Re: Не смея да помръдна
от Meiia на 03.10.2006 @ 15:21:32
(Профил | Изпрати бележка) | Умеееш да спираш времето!
Но ти си го знаеш...
Остава и Тя да го спре поне за миг.
А този миг е от измерението, в което си оставил стойностните за теб неща, извън всеобщата надпревара.
Та защо да бързаш:)...?!
Много ми хареса! |
Re: Не смея да помръдна
от milko на 03.10.2006 @ 16:45:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Ей, благодаря, Мея! Винаги се радвам на отзиви, но на твоите - двойно повече:) |
]
Re: Не смея да помръдна
от Meiia на 03.10.2006 @ 17:56:41
(Профил | Изпрати бележка) | Малко след като прочетох стихотворението ти реших да гледам някакъв филм. Ей така, напосоки избрах "Къща край езерото".
И "случайно" попаднах също на идеята за пресичането на времевите потоци, тези, които са в нас и, ако вярваме в незримото, и онези, в които сме ние.
Тези времеви допирни точки са животът ни. Останалото е едно огромно разминаване на години, часове, минути; на километри, метри или дори на един поглед растояние. Не зная коя сила може да променя всичко това волево...Любовта?! Кой знае...
Има някаква синхрония между прочитането на твоя стих и гледането на филма в този момент. В следващ може би нямаше да е точно така. За мен поне има. Допълниха се някак :)
А само като си помисля с колко неща и хора ще се разминем в този живот...:-), та си струва да чакаш извън времето онова, което чувстваш за истинско.:-) |
]
Re: Не смея да помръдна
от Ufff на 16.10.2006 @ 07:45:58
(Профил | Изпрати бележка) | | Пращам ти тихи аплодисменти с много замаскирано шумно ръкопляскане вътре! |
Re: Не смея да помръдна
от rimoza на 18.10.2006 @ 13:03:43
(Профил | Изпрати бележка) | Ами ... там ти е грешката,
посмей бе човек, в края на
краищата мокър от дъжд
не се бои, нали ... !?! :))
Поздрав на песимиста лирически герой,
с пожелание да стане оптимист... :)) |
Re: Не смея да помръдна
от mariq-desislava на 12.06.2011 @ 10:48:21
(Профил | Изпрати бележка) | | хааааааа, то било хубаво да си стърчиш |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 760
ХуЛитери: 5
Всичко: 765
Онлайн сега:
