автор: midnight_witch

прозвънва кротко
мелодична
в капчук
в дайре
във улулица.
блести по изгрев
и се крие
на всяко съмване
в зеницата
в крило на прилеп
в игленици
по остра
или притъпена
зависи
днес какво е времето.
залята в смях
и иронична,
прекрачва
бясна
в саркастичност.
преплита
чувства и сезони
миксира
пролет и лимони
тъга
чертае
в лампиони
чорап различен
си обува
във щърба чаша
се рисува
крив алгоритъм е,
изящна графика
чете Толстой
дописва Кафка.
отказва
да е безразлична
по куп причини Е
цинична
което никак не е временно
понеже писва й
съвремието
което я напасва
в себе си
пък тя е бясна
от ограничения
на скорост
и на поведение
от някакви словесни рамки
очи в тиранти
криви джанти
сърца под наем
и приятелства
в които трябват доказателства
та предпочита
да живее
далеч в горите тилилейски
не иска
никаква романтика
копривена,
и шапката й е накриво
и тя е крива
но се прави
и пада,
както се изправя
не носи никакви чепици
говори
собствени езици
прострелва в упор
и без обяснения
обича лудите
и птиците
без да изпитва
угризения.
в последен лъч
неуловима
не вярваш в нея.
но я има.