автор: estela41

Езикът на луната -
тънък ручей -
между бедрата на нощта се спусна;
и устни,
жадни като мъх,
полепнаха по девствената шатра
на изгрева,
среднощен грях невкусил;

внезапен сърп
ожъна бледите звезди,
простена
Пътят Млечен
и се изви на лък,
стрелата на раздялата да пусне.