Да - устата ми - сочна и хубава.
Но очите ми пъстри са.
В тях огньове безумни горят
На стотици парченца се пръскат
И не могат да се преброят
До полуда е бясна душата ми,
Жадна, алчна, но и добра.
В нея
светли пламъци
хвърлят отблясъци
върху моята тъмнина.
Ще изгрея,
щом съмне се утрото,
Слънце розово ще отразя.
Днес ще бъда Зорница,
за влюбване...
А пък утре
ще стана Луна...