автор: Elbereth

Зловеща тишина,
злокобна тъмнина
и писъкът един е,
един е във нощта.

Уж писък, а нечут е,
както всеки стон дотук.
Уж тишина настъпва,
а стон звучи в главата ми напук.

Покой душата не намира,
доде безсмислено зове,
Дуел - рапира със рапира,
на сърцето със сърце.

И кръв пролива се неспирно,
дори да няма рана тук,
Кърви душата безутешно,
пищи, ала пищи без звук.