(из "Характеристика на различните видове птици")
по изгрев в небето цъфтят незабравки
над поле златисти слънчогледи
дребничка птица се носи по вятъра
трепти от внезапните пориви
набира височина в затишията
отблизо човешко око би доловило
във всяко нежно перце игра на светлината
но хората не се вглеждат в недостижимото
малката птица пее с глас единствен
тя знае - няма приятели, нито врагове
тъмното око с големина на иглен връх
следва сянката й по земята
другото е вперено в безкрая
абстрактна по своята същност
самотната птица пробожда небето
в мига в който нейния двойник
достига слънцето