Не съм добре.
Измъчва ме плачът
на детството, останало сиротно.
На майката,
останала без син.
На хората
без хляб и покрив.
Измъчва ме
насилствената смърт.
Измъчват ме
позорът, клеветата.
Гневът ме изпотява.
Дразня се,
когато чест и съвест се продават.
От стихотворци-блюдолизци
цял съм в обриви.
А и от тез,
които с непонятни празнословия
пропъждат от поезията хората.
Не съм добре.
Съвсем не съм добре!
И се страхувам,
че ще оздравея!